НПО България

През последните десетилетия България се превърна в своеобразна лаборатория за социално инженерство, в която държавността тихомълком отстъпва място на мрежа от НПО-та. Това, което ни беше представено като „развитие на гражданското общество“, днес изглежда по-скоро като паралелна власт, която откровено подменя националния интерес с чужди.

Огромният брой НПО-та изкривяват икономическата среда. Вместо да произвеждат добавена стойност, хиляди млади и образовани хора се насочват към усвояване на средства за семинари, стратегии и „мониторинг“. Този интелектуален ресурс бива впряган в каузи, които често обслужват корпоративни интереси под маската на филантропията. Наздраве Соросе!

Чудя се дали ние, българите, не сме влезли или пък влизаме във финалния етап на ликвидация. Няма какво да ни чакат да намаляваме с още един-два милиона. Спонсорът е нервен. Иска неговите кадри да поемат държавата и да се приключва.

Достатъчно за пълната ни елиминация (която за по-звучно ще наричаме „интеграция с новото нормално“) ще е да ни се смени статута на най-високо ниво. Същото, както стана с националната ни валута, но едно ниво по-отгоре.

Когато политиката в образованието, здравеопазването и правосъдието се пишат не от легитимните институции, а в офисите на финансирани отвън фондации държавата ни се превръща във формалност. Вместо суверенно вземане на решения, виждаме „адаптираме“ чужди модели, които често нямат нищо общо с българската реалност да не говоря за традиции.

НПО секторът често се самопровъзгласява за единствен глас на народа, без никой да го е избирал. Без да го е молил, по дяволите. Докато политиците носят все пак някаква отговорност (извинявайте) пред избирателите и са на въртележката на всеки четири години, „професионалните протестъри“ и експерти от фондациите носят отговорност единствено пред своите донори.

В някакъв миг един служебен кабинет ще вземе да изгласува, че България престава да бъде държава. И тя съвсем законно ще престане да бъде държава.

„Ама нали хората, че и Народното събрание трябва да имат думата?“ – ще попитат някои. Само припомням: Първо – хората тук нямат думата. Това вече е доказано по всички унищожени опити за референдум. Второ – в Народното събрание живеят едни безименни натискачи на бутони. От тях ли очаквате спасение? От 240 човека надали знаете имената на повече от десет, максимум двадесет. Не съм ли прав? Останалите до 240 просто натискат бутоните, както им е казано, и за това получават много добри пари. Запомнете думите „както им е казано“.

Толкоз за спасението.

От държава, която принадлежи на народа си, ще еволюираме в държава, която принадлежи на инвеститорите. Това ще ни се обясни като по-висша еволюционна стъпка в стълбата на човешкото развитие.

Днес първото ни НПО правителство вече е предложено, което в политическата ни действителност е равносилно на избрано.

И не си задавайте въпроса за политическата ни класа: „Вие толкова ли сте тъпи?“. Защото те не са. Глупостта е чудесно прикритие за злокобността, подлостта и целенасочеността. Плюс това в наказателния кодекс няма закони против глупостта. Нали така?